География на България

Площта на Република България се равнява на 110 993 квадратни километра. Средната надморска височина на територията ґ е 470 м. Централно място и своеобразна делителна линия от изток на запад заема Стара планина. Тя е дълга 750 километра от прохода Връшка чука до нос Емине и е част от Алпийско-Хималайската планинска верига. На изток Стара планина стига до Черно море, а на запад завива в северна посока по българо-югославската граница. 
Естествена граница с Румъния е река Дунав, чиито води са плавателни по цялото протежение на границата за товарни, търговски и пътнически речни съдове. Източната граница е Черно море, чиято брегова ивица е 378 километра, с ясно изразени заливи - Варненски и Бургаски. Около 25% от бреговата ивица е пясъчна и използваема за морски курорти. 

Климатът в България

Като цяло България попада в умерения климатичен пояс. Страната ни условно може да бъде разделена на две климатични зони. Делителна линия за тези зони се счита Стара планина. По-студено през зимата е в Северна България, в Южна по правило климатът е по-мек. Зимните температури варират от 0° до минус 7° C. В по-редки случаи температурите падат и до минус 20° С. Типично континентално променлив е климатът през пролетта. Особено благоприятен е за плодните дървета, с реколтата на които България е известна в цяла Европа от векове. Лятото е горещо и задушно в Северна България, особено по р. Дунав. В Южна България определящи са вълните от Средиземноморието. Лятото там не достига такива екстремни температури, както по Дунава и в Добруджа, а се запазва умерено около 28­- 30° С. Пикови температури има в градовете Русе и Силистра, където понякога термометърът показва над 35° C. Есента е мека и приятна. Горското многообразие прави пейзажите великолепни и многоцветни. През есента по правило падат повече дъждове, отколкото през пролетта. Най-дъждовни са месеците май, октомври и ноември. 

Население на България

По данни на националната статистика (след преброяването през 2001 г.) в Република България живеят 7 973 673 души. Средната възраст за жените е 74 години, за мъжете - 67. Приблизително една четвърт от всички българи са в пенсионна възраст. По-голямата част от населението се ориентира към градовете. В столицата живеят около един милион и половина жители, което прави около една пета от населението. Етническите групи в България (турци, цигани, арменци, евреи, гърци, власи, албанци) са много поради историческите и географските особености на страната. Отношенията на малцинствените групи с българското население са добри и толерантни, без социално и етническо напрежение. 

Български език и писменост

Древните българи принадлежат към индо-иранския (източноевропейския) кръг от народи; като расов тип се определят и като “кавказки” народ (съгласно западноевропейската научна терминология). Техният език е писмен и използва рунното писмо. Езикът на българите от Дунавска България се формира във връзка с необходимостта от приобщаване към християнството на базата на древнобългарския език и на езика на славяните от българската група. Той е четвъртият език след латинския, гръцкия и еврейския, официално признат от църквата. 
В исторически аспект езикът на българите съдържа много оскъден материал от тракийската лексика, дошла в съвременния говор главно чрез старогръцки източници. 

Икономика на България

Първите стъпки на българската икономика, в модерния смисъл на тази дума, датират от началото на XIX век, когато България става известна със своята селскостопанска продукция. В първата третина на XX век страната е един от най-големите производители и износители в Европа на ранни зеленчуци, плодове, мляко, сирене, масло и месо. До средата на ХХ век България е считана за типично аграрна държава. 
Развитието на фабричното производство и манифактурата датират от първата третина на XIX век. Фабриките в Сливен, Габрово, Търново и Стара Загора, занаятите в същите градове, както и в множество от градовете около Балкана, спечелват добри пазари и слава на България сред източните и западните търговски партньори. Индустрията на страната се развива в умерени темпове до средата на ХХ век, когато правителството на България решава да направи страната индустриален гигант на Балканите. Тази политика донякъде успява с цената на много сериозни инвестиции и маса грешки, свързани с липса на ресурси и полезни изкопаеми в достатъчно количество. Желанието да бъде увеличена работническата класа е основна доктрина на правителството, която изисква разкриването на нови предприятия, създаването на нови фабрики и заводи, строеж на електроцентрали, промишлени комплекси и язовири. Сериозен ресурс става бригадирският труд на ученици, войници и студенти. 


Култура

Културата на България от праисторическо време може да бъде опозната главно чрез сбирките в Археологическия и Националния исторически музей в София, от експозициите в много от местните музеи в Пловдив, Стара и Нова Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Разград, Видин, Бургас и пр. Особен интерес предизвиква Карановската селищна могила (край Нова Загора), както и невероятните скални рисунки в пещерата Магура (Рабишка пещера). Останки от палеолитна култура има в някои от пещерите в Стара планина и Родопите, а следи от крайморската палеолитна и неолитна култура са запазени от нос Калиакра на север до Ахтопол на юг. Повечето находки показват високо ниво в овладяването на първичните материали - глина, каолин, камък, дърво, бронз и желязо. Крайно интересни и уникални са останките от глинени съдове и други битови предмети от неолита до ранната бронзова епоха край Нова Загора. Поради това Карановската могила, в която са открити седем последователни археологически културни пласта, се нарича “Ноевият ковчег” на европейската цивилизация. В нея се загатват основните стилове на бъдещата средиземноморска архаика, които с развитието на пазарните отношения стават модел за целия Стар свят. Хотнишкото съкровище, открито сред останките на късноенеолитно жилище (II половина на V хил. пр.Хр.) и особено находките от Варненския некропол (късния енеолит) са безспорни доказателства за наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа. Впечатляващи са и долмените (VIII – VI в. пр.Хр.) в Източните Родопи, Странджа и Сакар, даващи ни представа за строителните похвати на траките през ранната желязна епоха. 

Религии в България

В България преобладаващата част от населението е източноправославна. От 865 година, т. е. от покръстването на българите от княз Борис-Михаил, България се счита за православна държава. По-късно се появяват течения като богомилството, адамитството, които наред с павликянството - вид дуализъм - са се считали за ерес. Днес тези течения вече са само история. По-късно се появяват и херметизмът, аскетизмът и исихазмът. Техният живот е кратък поради падането на България под турско владичество.

Материалите са от http://bg.zonebulgaria.com/